Въглеродният диоксид – скритият ключ към здравето

От количеството на въглеродния двуокис в артериалната кръв зависи доколко са снабдени и осигурени с кислород всичките клетки в организма. Колкото по-малко е въглеродният двуокис в организма, толкова по-лошо се усвоява кислородът и това е парадокс.
Въглеродният двуокис участва в много повече физиологични процеси от кислорода. Той отговаря за правилната работа на различните отдели на централната нервна система, за тонуса на съдовете, бронхите, обмяната на веществата, секретирането на хормоните, електролитния състав на кръвта и тъканите. При здравия човек тези два процеса са в състояние на постоянно равновесие, когато съотношението между въглеродния двуокис и кислорода е в пропорция 3:1. Затова всичките дихателни упражнения и работа на тренажорите е насочена към това да се повиши количеството въглероден двуокис в кръвта. На този принцип работят всичките физически натоварвания – за повишаването на въглеродния двуокис.
Дишането е физиологичен процес, който осигурява нормалното протичане на обмяната на веществата и енергията в организма на човека и други живи същества; той поддържа хомеостазата – постоянството на вътрешната среда в организма.

Дишането – една от загадките в живота на човека

От количеството на въглеродния двуокис в артериалната кръв зависи доколко са снабдени и осигурени с кислород всичките клетки в организма. Колкото по-малко е въглеродният двуокис в организма, толкова по-лошо се усвоява кислородът и това е парадокс.
Въглеродният двуокис участва в много повече физиологични процеси от кислорода. Той отговаря за правилната работа на различните отдели на централната нервна система, за тонуса на съдовете, бронхите, обмяната на веществата, секретирането на хормоните, електролитния състав на кръвта и тъканите. При здравия човек тези два процеса са в състояние на постоянно равновесие, когато съотношението между въглеродния двуокис и кислорода е в пропорция 3:1. Затова всичките дихателни упражнения и работа на тренажорите е насочена към това да се повиши количеството въглероден двуокис в кръвта. На този принцип работят всичките физически натоварвания – за повишаването на въглеродния двуокис.
Дишането е физиологичен процес, който осигурява нормалното протичане на обмяната на веществата и енергията в организма на човека и други живи същества; той поддържа хомеостазата – постоянството на вътрешната среда в организма.

В процеса на дишането човек получава кислород от околната среда и отделя в околната среда продуктите от обмяната на веществата от организма въглероден двуокис, вода и други компоненти. В процеса на дишането богатите на химическа енергия вещества в организма се окисляват до крайните продукти – въглероден двуокис и вода с помощта на молекулярния кислород.

Външно и клетъчно дишане

Външното дишане е газообменът между организма и външната среда. При него организмът поглъща кислород и отделя въглероден двуокис и осъществява транспортирането на тези газове в дихателната система и в системата на кръвообращението.
Клетъчното дишане са биохимични процеси на транспортирането на белтъчини през клетъчните мембрани и процеси на окисляване в митохондриите, които водят до преобразуването на химическата енергия на храната в енергия за работата на клетките.
В планините, на височина 3-4 хиляди метра, съдържанието на кислород във въздуха е по-малко, но планинците, които живеят там, са дълголетници в сравнение с жителите на големите градове, разположени в подножията на планините и в равнините. Планинците не страдат от астма, хипертония, стенокардия, които се срещат много често у живеещите в низините. 
Торията на живота е следната – въглеродният двуокис е основата на храненето на всичко живо на Земята. Ако го няма във въздуха, всичко живо ще загине.

Въглеродният двуокис е главният регулатор на всичките функции в организма, главната среда на организма. Той регулира активността на всичките витамини и ферменти. Ако е недостатъчно, витамините и ферментите работят лошо, непълноценно, нарушават се обменните процеси, развиват се алергични заболявания, нарушава се водно-солевият обмен, в органите и тъканите се отлагат соли.

Каква е ролята на кислорода?

Той постъпва в организма с въздуха, през бронхите, в белия дроб, оттам – отива в кръвта, от кръвта – в тъканите. Кислородът е регенериращ елемент, който очиства клетките от техните отпадъци и по определен начин изгаря тези отпадъци и самите клетки. В противен случай възниква самоотравяне на организма. Най-чувствителни към интоксикацията са клетките на мозъка, които без кислорода загиват след пет минути.
Въглеродният двуокис се движи в обратното направление: образува се в тъканите, след това постъпва в кръвта и оттам – през дихателните пътища се извежда от организма. При здравия човек съотношението между въглеродния двуокис и кислорода е 3:1. Въглеродният двуокис е не по-малко нужен от кислорода; той влияе на кората на главния мозък, на дихателния и съдодвигателния център, на тонуса на съдовете, бронхите, секрецията на хормоните, обменните процеси, електролитния състав на кръвта и тъканите, на активността на ферментите и скоростта на биохимичните реакции в организма.

Кислородът е енергийният материал на организма, но неговите регулиращи функции са ограничени. Въглената киселина и въглеродният двуокис са източници на живота, регулатори на функциите му.

От 21% кислород само 6% се адсорбира от тъканите на тялото. На променените концентрации на въглеродния двуокис в едната или в другата страна само с 0,1% нашият организъм реагира и се старае да го върне в норма.

Следователно въглеродният двуокис е 60-80% по-важен от кислорода за организма на човека. Човекът и животните го получават при пълното разпадане на храната – белтъчини, мазнини и въглехидрати, изградени на въглеродна основа. При тяхното изгаряне с помощта на кислорода в органите и тъканите се обрузав безценият въглероден двуокис – основата на живота. Намаляването на въглеродния двуокис в организма по-ниско от 4% може да доведе до смърт.
Ролята на въглеродния двуокис е многообразна:

Той е съдоразширяващо средство;

Транквилизатор (успокоител) на централната нервна система;

Анестезиращо (обезболяващо) средство;

Участва в синтеза на аминокиселините в организма;

Възбужда дихателния център.

Въглеродният двуокис е жизнено необходим. Ако се загуби, в организма се задействат механизми, които се опитват да спрат този процес. Към тях спадат : спазмите на съдовете, бронхите, гладката мускулатура на всички кухи органи, свиване на кръвоносните съдове, увеличава се слузта в бронхите и носовите канали, появяват се полипи, уплътняват се мембраните на клетките вследствие отлагането на холестерин, развива се склероза на тъканите.Всички тези моменти, едновременно със затрудненото постъпване на кислород в клетките и при понижаване съдържанието на въглероден двуокис в кръвта, водят до кислородно гладуване, забавяне на венозния кръвоток с последващо разширение на вените.
При дефицит на въглероден двуокис в организма се нарушават всичките биохимични процеси. Излиза, че колкото по-дълбоко и силно диша човек, толкова по-голямо е кислородното гладуване на организма. Излишъкът от кислород и недостигът на въглероден двуокис водят до кислородно гладуване. Без въглеродния двуокис кислородът не може да се освободи от връзката с хемоглобина и да премине в органите и тъканите.
Изкуството на дишането, което йогите владеят, е в това почти да не се издишва въглеродният двуокис, за да се губи колкото може по-малко. Дишането на обикновените хора е хронична хипервентилация на белия дроб; при този процес извежда се голямо количество въглероден двуокис от организма, а това води до 150 тежки болести.
Първопричината за хипертонията е недостигът на въглероден двуокис в кръвта. Този факт е установен от руски учени още през 90-те години на ХХ век. При повечето изследвания възрастни хора с високо кръвно в артериалната им кръв се съдържат 3,6-4,5% въглероден двуокис, при норма – 6-6,5%. Това означава, че причината за много хронични болести на възрастните хора е загубата на способността на организма им да задържа въглеродния двуокис в норма. У млади здрави хора въглеродният двуокис в кръвта е 6-6,5%. Това е физиологичната норма. Възрастните развиват хипертония, атеросклероза, исхемична болест на сърцето, болести на ставите, тъй като нивото на въглеродния двуокис в кръвта им е 1,5 пъти под нормата. Въглеродният двуокис разширява съдовете , действа на съдовата стена. В организма въглеродният двуокис изпълнява ролята на гориво и има възстановителни функции.
Кислородът е окислител на хранителните вещества, които постъпват в организма, в процеса на изработването на енергия. Съществува лечението с подкожни инжекции с въглероден двуокис – карбокситерапия, което усилва кръвоснабдяването и действа бактерицидно, противовъзпалително, обезболяващо и спазмолитично. За дълго време се подобрява кръвотока, кръвообращението на мозъка, сърцето и други органи.
Според лекаря от Новисибирск Константин П. Бутейко правилното дишане е повърхностното дишане. То е особено необходимо за хора, които страдат от хипертония и бронхиална астма. При тези болести човек диша дълбоко. При дълбокото дишане от организма се извежда силно въглеродният двуокис, а това води до спазми на съдовете и кислородно гладуване.

Тук можете да разгледате нашите дихателните транажори